Страхувам се, когато неспокойствието в душата ми премине в спокойствие, когато крещящият кармин в сърцето ми избледнее до сиво, а разстоянието между Моето Тук и Онова Там стане толкова голямо, че не разпознавам вече Бога в душата си ... и мечтите ми умрат в несбъдване ...

Как се зароди идеята за ателието ми? Спонтанно! Една вечер седях на прага на вратата и гледах пълната луна. Изведнъж си помислих, че този сайвант до мен, пълен с дърва, би могъл да се превърне в чудесно ателие. И започнах! Стъпка по стъпка ... от основите до последната тухла. Ден след ден, месец след месец, и така три години ... Снимките говорят за резултата.

В началото беше пътят ... Наричаме го Същност, защото е неопределен и безграничен! Абсолютен! Завършен и достижим само в нас самите ... Не търся вече нищо ...